Метод за отпушване на канали и техники за профилактика
В недалечното минало са се използвали и други средства за отпушване на канализацията, за които искам сега да отбележа в тази статия, но те могат да бъдат използвани и в днешно време и то много успешно, особено в определени случаи. С отпушването на канализацията не винаги се успява да се отстранят всички наслоили се утайки по стените и по дъното на каналите. Канализацията се отпушва със специализирана техника в зависимост от запушването. Тогава се налага да се прибегне до механично отпушване на канала, което обикновено трябва да бъде последвано и от промиване. Промиването може да бъде предпазно или аварийно. За да се предпази канала от запушване е необходимо даденият участък, да бъде прочистван един път годишно. Аварийно отпушване на канали става само при задръстване на мрежата и спиране
на нейното функциониране. Предпазното прочистване /профилактика на канала/ може да бъде механично или хидравлично.
Механичното прочистване се състои в отсраняване на утайките от каналите чрез прокарване през тях на накрайници, като четка, метална гребачка, котва, пружинен нож и други, които раздробяват
утайките и те се отнасят надолу по течението на тръбата. Прочистването се прави от бригада за отпушване на канали, състояща се обикновено от четирима работника с богат опит. Работата по прочистването протича, както следва. Отварят се капаците на две съседни ревизионни шахти между
които ще се извърши почистването. Над тях се установява по една лебедка. Работникът слиза в едната шахта и прокарва метална шина. Когато шината достигне по долу лежащата шахта, работникът в тази шахта завързва теленото въже от лебедката към шината, което се изтегля обратно към горната
шахта. Тук се прикача накрайникът за отпушване /прочистване/, който от другата страна се съединява със също такова въже, навито на лебедката над тази шахта. Въжето се прехвърля през
макара и разпонки, установени във всяка една от шахтите. Като се движи така прикаченият накрайник чрез лебедките по канала между двете шахти, утайките се разбиват и отнасят от течението. В случай на откъртване и увличане на по-големи твърди парчета, които биха могли да задръстят по долу лежащите канали, те се задържат от работника в долната шахта и се изваждат с кофа навън от шахтата. Вързването на накрайника от двете страни се прави с цел ако накрайника се заклещи в канализацията да се издърпа от обратната страна и да се извади накрайника като се подмени с по-
малък.
Хидравличният начин за прочистване на канала се е оказвал най удобен. Той се състои в прокарването през канал с диаметър до Ф-700 мм на гумена топка, а за по големи диаметри на метална куха топка или дървен кух цилиндър. Отпушване на канали /прочистване/ с гумена топка се извършва ръчно до диаметър на канала Ф-300 мм или с помоща на лебедки при по големи диаметри. Гумената топка е обикновено с диаметър 1-3 см, по малък от диаметъра на канала, през който се прекарва. Така се създава прищипване на водата и тя преминава през тясното пространство между топката и тръбата с голяма скорост /6-7 м на сек/, при която лесно се отмиват наслоените утайки. Прочистването с метални топки или дървени цилиндри става по същия начин както с гумени топки. Тук цилиндъра се придвижда под напора на водата.
От така изброените методи, сега все още има лебедки с накрайници в някои вик дружества, в страната, но почти не се използват, тъй като се изполват камионите за отпушване на канали с вода под налягане, които са по удобни. Тези лебедки с накрайници биха могли да се използват, и когато в канализацията са проникнали по-голямо количество корени от дърветата или мазнини също в големи количества, но само ако със съвременната техника прочистването им не е възможно.
Ето един клип, в който отпушването се извършва машинно:
